Велики понеделник – с Преслав станахме рано и в 09:45 сутринта вече бяхме в работилницата – той да решава задачи за подготовка за НВО по математика, а аз – да подишам малко лепилце 😂

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

И отново се сблъсквам с един парадокс 😳 Уж в работилницата всичко трябваше да ми е лесно – сядаш, снимаш и сглобяваш… „Да, ама не!“ както казваше Петко Бочаров – то тази работа се оказа не-чак-толкова-лесна. С увеличаването на броя на камерите – вече 4 – линейно се увеличи и времето за настройка на всяка една от тях. Докато разположа четирите камери (за щастие – този път не ми се наложи да ги местя и да променям височината на стативите), докато им закача SSD-тата, докато ги форматирам, докато наглася експонацията на всяка, докато снимам цветната карта с всяка… Отиват си 40 минути. First world problems, както казват умните хора 😂

Та да се върнем обратно на модела. Бях решил поне да започна стъпка 11:

Стъпката не е нещо особено като трудност – единствено напасването на частите към шасито може да е малък проблем, и то, най-вече – защото „дупките“ в шасито са прекалено малки за „израстъците“ по частите, които трябва да влязат в тях – нищо, което повечко цимент (разбирайте разтворител за пластмасата) не може да реши.

Разбира се – нямаше да съм аз, ако не бях забравил нещо – в случая прилично огромните части A39 🤣 Не мисля, че е фатално, обаче – ще ги добавя в следващата сесия…

И понеже имах още достатъчно време – продължих със стъпка 12:

Тук – никакви проблеми, даже се изненадах колко приятно и лесно се сгъват фотоецваните части W7 и W8. Е – получи се малка производствена авария, когато единият стабилизатор се разлепи, но – бял кахър. Залепих го обратно.

Но пък съм горд със себе си, че този път поне не забравих капачката на резервоара 😂

Това е – след около час и 30 минути минути работа прогресът е:

Прилича малко на AT-AT 🤣

И, както обикновено – сглобяването на стъпките в реално време: