Днес продължавам с проект Cruella – малко извънредно и непланирано, но защо пък не?
Та днес – отново – след като семейството вечеря и Елена и Надя си разделиха един портокал – в 20:40 започнах да подреждам кухненската маса без да бързам особено и към 20:50 седнах да сглобявам.
Продължавам със стъпките по ред:

Лесна и приятна за сглобяване част, с малка изненада. Но за нея по-долу…

Тук малко се изненадах – „капаците“ на перископите са означени като части T2 та до T7. А защо се изненадах – ами по принцип частите от платка T са прозрачни и имитират стъкло – т.е. карат ме да залепя стъклени „капаци“ върху стъклените перископи. Нещо не ми се вярваше – реших, че е правописна грешка и потърсих подходящите части по другите платки, но не – наистина са прозрачни! Залепянето, обаче, макар и времеемко, се оказа доста лесно.
Реших да пробвам как се напасва частта, сглобена в стъпка 9, към корпуса и… Тук се усетих, че съм пропуснал да залепя част E36 от тази стъпка. Голяма работа – намерих платка E и… Абе оказа се, че тази частичка е направо миниатюрна. Както и да е – отрязах я внимателно, капнах 2 капчици цимент, взех я внимателно с пинсети и… изхвърча някъде. Търсих я, търсих я и точно се отказах – ха – ето я на масата. Развеселен капнах две нови капчици цимент, взех я още по-внимателно с пинсетите и… Изхвърча отново. Търсих, търсих… Дойде Преслав да пие вода и го впрегнах и него, дойде и Надя – и тя се включи, но – уви! Първата жертва на Килименото Чудовище за този модел. Надявам се – и последната…
Сглобяването на горния капак на отделението за пехотинци също не представлява някаква трудност, освен че дупчиците на частите A5 са невъзможни да се напаснат с пъпчиците на части A7, та за това се наложи да си поиграя малко с ножа, но пък сега влязоха перфектно!
Ще използвам част E34, но реших да я залепя едва след грундирането и боядисването, че да ми е по-лесно.

Тук се сблъсках с доста омразна конфигурация на люка, и най-вече на малоумните частички B5. Оказа се, че проблемът е другаде – в частта E14. Трябва да се изреже доста малоумно от платката и с клещите почти успях да я разполовя… За щастие – не непоправимо – и с малко цимент и чакане да стегне всичко си дойде на място. А самите части B5 се оказаха изненадващо лесни.
Към част E3, която даже е по-малка от E36 подходих с повишено внимание, но се оказа, че се залепи от първия път. Останалите части са доста големи, няма чудене как да се залепят, напасват се чудесно и нямах никакви проблеми.
Не съм залепил части W4 – фотоецвана част – защото искам първо да боядисам пластмасата отдолу, и част E10, защото още не съм решил дали да я използвам или да се хвърля на доста реалистична афтърмаркет антена…
Та така – след около час и 15 минути работа стигнах до тук:

Моделът все още продължава да е полу-сглобен – държи се на малко тиксо и просто напасване на частите една с друга, но май-май в събота започна с аерографа!
Вашият коментар