Нищо интересно в тази стъпка – така или иначе вече сглобявах единия двигател. Единственото, което си струва да се отбележи тук е, че вече принесох първата си жертва в дар на Килименото чудовище. Става дума за малоумната част B52, която успях да изпусна от пинцетите и, разбира се – да падне върху килима. Обикновено в такива случаи викам Надя, която има невероятната способност да открива такива паднали малки части, но… Тази беше прекалено малка, дори и за жена ми! То не, че и Надя е в София де…
Съкратената версия на клипчето е това:
За всеобщ ужас – продължавам да използвам Säkkijärven polkka за музикално оформление 😉
Живот и здраве – утре стъпка 7…
Вашият коментар