Продължавам сглобяването на Trumpeter 01041 – M142 HIMARS. Прогресът за днес.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес – стъпка 5. Сглобяване в малко по-различен формат. Започнах към 0:10, след като всички вече бяха заспали, сглобих само първите 4 стъпки от резервоара (до залепяното на частите WC10 и PE-A5) и след 30 минути спрях, почистих работния плот (познат още и като кухненската ни маса) и си легнах и аз.

Днес водих едната котка за реваксинация, друга получи пристъп, та и с това се занимавахме и едва към 17:15 успях да седна да продължа.

Предизвикателството тук беше част PE-A5. Ако не знаете – с PE обикновено се означават photo etched (фотоецвани) части – части от много тънка медна ламарина. Моята драма с тях беше свързана първо с огъването им и второ – със залепването им. Понеже са метални части обичайният цимент за сглобяване на моделите не работи при тях – принципът му на действие е да „разтопи“ двете части и при лек натиск да ги превърне в една. Очевидно въпросният разтворител няма как да разтапя метал, за това те се лепят с цианоакрилно лепило – „Капчица“ и подобните му секундни лепила. Е – аз ползвам специализирано (т.е. брандирано, или човешки казано – ненужно оскъпено) лепило на Tamiya, но това е без значение в случая. До сега го нанасях с клечка за зъби, което е проблем предвид миниатюрните размери на повърхностите, които се лепят в един модел. До сега! Днес за първи път използвах DSPIAE AT-GA апликатора за такива лепила и съм, меко казано, изненадан колко лесно, удобно и приятно се работи с него.

Иначе откъм модела продължавам да нямам забележки – частите си пасват почти като тези на Tamiya и работата е приятна.

След общо 60 минути прогресът визуално изглежда така:

Утре се надявам да имам време да започна стъпка 6. До къде ще стигна с нея – не се знае, че там май вече ще трябва да започна и боядисването. До тук минавах между капките, обаче вече…