От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Продължавам да правя стъпка (или част) A2 – направо си я завърших:

И започнах първата част на стъпка 8:

От стъпка 7 ми оставаше съвсем малко и щеше да е много лесно ако не се „включиха“ и частите Y – фотоецваните. Принципно точно тези не са от най-трудните, обаче все пак са си… Абе дребни. На всичкото отгоре успях да изгубя едната от двете части Y6 – просто ми изскочи от пинцетите. А точно тия части – нямат намиране – толкова са дребни! Огледах хубаво масата, Младши и той се включи, но – калъч. Ще карам и без нея – тя така или иначе се пада под купола, та се надявам да се не вижда много-много. То така или иначе трябва да гледаш с лупа, че да я видиш де

А на всичкото отгоре като прибирах модела в кутията видях, че още една част Y12 се е отделила от останалите, ама нея поне я видях и я прибрах в опаковката на фотоецваната плака…

Започнах и стъпка 8 – залепих двата панела A1 и A2 към горната част на корпуса. Не, че трябваше, ама се издразних на загубената част. Това залепяне се оказа малко пипкаво – първо залепете A1 и после A2, иначе ще ви е доста по-трудно.

И след толкова мрънкане – отне ми около 30 минути да стигна до тук:

Утре, надявам се, ще продължа с останалата част на стъпка 8. Обаче тия Y27 много ме притесняват – как изобщо се очаква някой да ги сгъне по два пъти?! Имам някаква идея какво да пробвам, ама едва ли ще проработи…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес се падна на правя стъпка (или част) A2 – това е нещо като междинна стъпка – или поне първата част от нея:

Принципно – лесна стъпка. Е – не чак толкова, но пък и не беше нещо Уау! Единствената драма беше с огъването и лепенето на двете части Y35 – фотоецвани дълги ленти, които се лепят около частите C54. За щастие имам DSPIAE PE Bending Station, та използвах 16 mm „цилиндър“ за придаване на нужната форма. От там насетне – никакви проблеми.

Е чак никакви не де, но на фона на всичко останало – нищо работа.

Та след толкова мрънкане – отне ми около 35 минути да стигна до тук:

Поне ще видите как снимам с „новия“ IRIX 150 mm/T3.0 Macro обектив…

Кога ще продължа със стъпка A2, част 2 – най-вероятно утре. След като ми мине срещата в 10:00 с колегите от Израел…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес се падна на правя стъпка (или част) A1 – това е нещо като междинна стъпка – сглобяваме относително сложна конструкция, която се използва по-нататък:

Принципно – елементарна стъпка. Ако я бяха направили както трябва. Обаче тия фотоецвани части ще ми изядат главата накрая, ама както и да е!

Да започнем с части Y14 – два броя. Както са нарисувани в упътването може и да се зачудите какво става – не, не са „окръжности“ – „кръгове“ са – можете да ги видите на снимката – големите златисти кръгове.

Разбира се – за да е по-интересно успях да залепя единия кръг Y14 наобратно – с гладката страна нагоре – та трябваше да го разлепям и обръщам… Абе късмет!

Ииии… най-големият проблем – миниатюрните фотоецвани части – в тази стъпка Y12, в предната – Y26. Не знам дали можете да се ориентирате коя част е Y12 на снимката, но само да ви кажа, че всяка точка от работната ми площ е 1 mm – т.е. Y12 е широка около 0.5 mm и дълга към 5 mm и трябва да се огъне под правилния ъгъл и да се залепи.

Е – след толкова мрънкане (и използване на нецензурни изрази вкъщи) – отне ми около 35 минути да стигна до тук:

Кога ще продължа със стъпка A2 – божа работа…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Мислех и вчера да сглобявам, но прекарах целия ден в четене на новини от Русия, та не правих нищо. Днес сложих патицата да се пече във фурната, двете големи деца излязоха, Катя седна да решава задачи по математика, с Надя седнахме в кухнята да си допиваме кафето и извадих модела. Имах да завършвам стъпка 6 – фотоецваните части (в упътването са оцветени в жълто и са отбелязани с Y+номер):

Доста пипкава стъпка – ама наистина пипкава! Всички фотоецвани частички са миниатюрни, Y23 и Y33 трябва да се огъват, а за Y26 даже не искам и да си спомням колко са невидими. При това едно от тези частчета успях да го изпусна докато го вземам с пинсетата, и добре, че Надя точно в този момент ме гледала какво правя, та видя къде се беше приземило.

И така – отне ми 20 минути да сглобя това:

Направих снимките, децата още ги нямаше и реших да продължа и със стъпка 7, или поне това, което мога да направя от нея в момента:

Прозрачните части ги оставям за след боядисването на модела, както и двете звена от веригата, защото трябва да се боядисат отделно преди да се залепят.

Отне ми около 30 минути да стигна до тук:

Утре ще продължа с междинните стъпки A1 и A2 ако не съм много уморен след работа…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Прибрах се малко уморен от работа, докато приготвя вечеря на децата, едно, друго и то си стана 21:00. Реших, все пак, да започна със следващата стъпка 6, която още на картинката в упътването обещаваше да е доста интересна:

Доста комплексна стъпка – изисква работа с прозрачни части (T9 и T10 в комбинации със C46 и T12), които веднага оставих за след като положа поне основните бои на модела, 10 броя фотоецвани части и, за първи път – 3D принтирани части от смола.

Реших да подходя рационално – започнах с лепенето на пластмасовите части. Като цяло – без проблеми. Малко пипкаво се изрязват части A33 и A34, но не е нещо чак пък огромен проблем. Залепих ги.

И тук е първата ми критика към упътването – специално за стъпка 6 можеше да е доста по-подробно, защото прекарах доста време в чудене вчера как и по колко точно се сглобяват някои от частите.

Да започна с 3D принтираните. В упътването пише – 4x. Да, ама с модела идват 6 броя. В дясната част на корпуса е очевидно, че трябва да се залепят 2 бройки, обаче от лявата не е чак толкова очевидно. На пръв поглед трябва да се сложат 4, но по-обстойна инспекция показва, че вътрешните 2 чифта „пъпчици“ за лепене са маааалко по-различни от външните 2… Е – действително трябва да се използват само 4 такива детайла – на следваща стъпка става ясно, че на вътрешните „пъпчици“ се лепят други детайли. Е – отрязах ги, залепих ги – нямаше проблем.

Започнах да оглеждам фотоецваните части и… Реших да спра до тук за днес. Защо – ще видите утре.

И така – отне ми 35 минути да стигна до това:

Утре, живот и здраве, ще се боря с фотоецваните части…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес съм в отпуск, както вече споделих, но също така беше и първия ден от Balkan Beer Bash – да кажем фестивал на крафт бирата в София.

С Надя имаме двудневни билети (разбирайте и днес ще ходим) за това събитие, на което са се събрали и представят своите бири поне 30-тина занаятчийски пивоварни… Абе блага работа.

Между другото – май вече имам нова почти-най-любима бира – Oud Beersel Salted Tangerine Peel Infused Lambic.

Ще ме извинят Põhjala с техния Cocobänger (на който съм топ къркач в световен мащаб, все пак), ама тая бира е брутално добра!

Да видим какво ще предложат пивоварите и утре де… Тоест днес.

Но да не се отплесвам в лирични отклонения! Преди да си легна реших да положа мъничко усилие в сглобяването на модела – стъпка 5. Разбира се, както ще видите и от снимката на упътването – ще направя само една част от нея:

А само една част – просто защото смятам да заменя предоставените вериги с aftermarket такива – Friulmodel или Masterclub – зависи какво мога да си купя сравнително лесно. Та така – сглобих само задвижващите колела – частта в долния десен правоъгълник на снимката.

Като цяло – нищо неочаквано. Просто се налага чистене на колелата с нож, но то това си се подразбираше…

И така – 15 минути стигнах до тук:

Да видим как ще се представя утре преди (или след) втория ден на Beer Bash-а, че останаха още ~70 бири да дегустиране…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес съм в отпуск… така да се каже. Разбира се, станах в 6, поработих до обяд, в 13:30 имах едно design review, сипах си една бира и започнах да сглобявам, че за използвам времето до 19:00, когато с Надя ще ходим да опитваме приблизително СЕДЕМДЕСЕТ бири, та не знам в какво състояние ще се приберем…

Самата стъпка 4 се очакваше да е рутинна, но времеемка:

И се оказа точно такава. Единственото „предизвикателство“ беше залепянето с цианоакрилно лепило на част Y3 (която е показана само на сивата снимка, а не присъства в схемата), както и ориентирането на двете части Y21 – трябва да са успоредни на „пода“ на танка, но това става ясно почти веднага.

Останалата част – сглобяването на 14 + 2 колела е чиста хамалогия – рязане, залепяне, шкурене и полиране.

За този модел реших директно да залепя опорните колела C8 без да ги боядисвам предварително – наистина те и шасито около тях няма да се боядисат перфектно, но пък така или иначе няма да се виждат от никакъв ъгъл, та… Хайде да не си го причинявам.

И така – след 1 час и 5 минути стигнах до тук:

Снимката не е най-добрата възможна, но поне можете да видите, че окачването работи. За следващата стъпка обещавам да направя по-добра.

А кога ще е следващата стъпка – не е ясно. Днес и утре имаме да опитваме 140 бири, така че….

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Работих от вкъщи, Елена взе Катя с нея на урока ѝ по математика, Преслав си играе на конзолата, Надя е на работа и аз реших да използвам всичкото това невероятно стечение на обстоятелствата…

А и стъпка 3 се оказа доста приятна като за разтоварване след тежък работен ден:

Отново започнах да сглобявам отзад-напред, както и в предната стъпка. И отново – нищо интересно или трудно – рутинна работа.

По-интересно изглеждаше сглобяването на „обтегачите“ (или както там се казва тази част, която в упътването е долу в дясно, оградена в правоъгълник), ноо… Оказа се, че изглежда сложна само на картинката – в действителност е много логична и сравнително лесна.

И така – след 35 минути стигнах до тук:

Чудех се дали да не започна и стъпка 4, но тя изглежда доста рутинна, дълга и еднообразна – сглобяване на 14 опорни колела (road wheels как се превежда?). В петък съм в отпуск, та мисля да я започна утре вечер и да се напъна да я завърша цялата.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Вчера се прибрах доста уморен, Елена се тресеше от нерви за днешната си матура по БЕЛ иии… абе не бях в настроение за модели.

Днес се прибрах още по-уморен с двете по-малки деца от офиса, обаче те (децата) нещо не бяха особено гладни – то след 6 сладоледа кой ли ще е гладен – та реших да „подишам малко лепилце“. Изчаках Надя да хапне, разчистих масата и извадих Leopard-а.

И така – стъпка 2:

Относително лесна стъпка, но за сметка на това – дълга и леко досадна – най-вече заради 14-те торсионни бара на окачването.

Започнах отзад-напред – т.е. първо с малките детайли в задната част на модела. Учудващо лесни и логични за сглобяване, само част A46 нещо не искаше да влезе както трябва и трябваше да я поизпиля малко по-сериозно. И, разбира се – частите Y30 и Y31, които трябва да се залепят към част B22. Защо? Y30 и Y31 са фотоецвани части, които трябва да се изрешат от платката, да се огънат както е показано и да се залепят с цианоакрилно лепило. Всичко щеше да е много лесно, ако не бяха толкова миниатюрно мънички! И, разбира се, докато се опитвах да залепя първата от тях – успях да я изпусна!

Обикновено Надя ми помага да намирам такива изпуснати малки части на пода, но този път и тя се отказа. Вдигна ръце, стана, погледна работния плот и ме попита: Абе – да не е това? Е – това беше, за мое щастие.

С останалите части проблеми нямаше – само дето е малко досадно да чистиш 14 торсионни бара – изрязваш ги от шприц-формата, режеш по 7 „чеплъка“ на всеки, пила, шкурката, проба и чак тогава лепене. Поне частите C32 са работещи! Има вариант и C19 да се направят работещи с изрязването на едно малко лифтче, както е показано в упътването, но предпочетох да ги оставя фиксирани – поне моделът се нивелира лесно.

И, разбира се – прозрачните части T8 не са „монтирани“ – оставил съм си ги за „след боята“.

Е – това е – след 1 час и 20 минути прогресът изглежда така:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

От повече от месец не съм публикувал някакъв напредък, но то е обяснимо – не бях сглобявал от 9 май 2023. До днес, когато започнах нов модел.

Защо нов модел, бихте се запитали с основание, при положение, че имам поне 3 започнати и недовършени? И ще ви отговоря – защото сглобяването на досега започнатите е доста натоварващо психически! За да снимам как сглобявам започнатите модели ми трябва тишина, спокойствие, никой от семейството да не се опитва да влиза в кухнята (успех, при положение, че и четиримата стават сутрин по различно време, съответно са гладни по различно време), да сложа двете лампи, да свържа трите микрофона, двете камери и то… Да му се отще на човек. Както и се случва де…
За това – започнах нов модел – Leopard 2A6 на RyeFieldModel. Реших, че имам нужда и от един такъв модел – няма да виждате как го сглобявам в реално време (поради всички онези изброени причини), но пък ще мога да му отделям по малко внимание почти всяка вечер преди лягане и ще ви показвам снимка на прогреса…

И така – по същество. Стъпка 1 е това:

Теоретично елементарна стъпка, практически – пак си отне 40 минути. Напасването на частите една към друга не се оказа толкова безпроблемно, колкото изглеждаше на пръв поглед – особено на част A2 към част B6.

Е – след тези 40 минути стигнах до тук: