От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Повъртях се малко – то почти не е останало! Само 3-те картечници от долните стъпки.

И така – стъпка 13:

Тук се очакваше да сглобя дистанционно управляваната картечница. Смело мога да потвърдя, че тук единствената „драма“ беше залепянето на дръжчицата A30 – всичко останало е съвсем праволинейно. Е – и прикрепянето на картечницата към лафета, но с малко усилие и това се случи. Даже не съм я залепил към него и в момента е подвижна…

Тук пък беше още по-лесно – спрях се на варианта с части A28, за да не се изнервям отново с дръжчицата A30, при това 2 пъти. Отново не са залепени към частите A11, така че, при желание от моя страна – лесно мога да сглобя още 2 картечници от другия вид.

Та така – след около 35 минути работа стигнах до тук:

Ще проверя отново дали не съм пропуснал някоя част, но май наистина вече ще трябва да играе аерографът…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Всъщност не точно – оказа се, че в офиса на Надя имат една групичка играчи на настолни игри и всеки вторник играят след работа, та тя ме помоли да си припомним как се играе Brass: Birmingham, че да я играят следващата седмица.

Изиграхме половин игра (Надя нещо се обърка в чистенето на картите, а и вече си бяхме припомнили как се играеше), та в 14:15 започнах да подреждам кухненската маса без да бързам особено и към 14:20 седнах да сглобявам.

Продължавам със стъпките, но не съвсем по ред:

Просто двете страници на книжката с инструкции се отварят точно на тези стъпки, та ги карах по ред на удобство за мен.

Първо направих стъпка 9 – никакви проблеми с нея, даже се учудих колко чисти останаха лещите на фаровете T14. Ако не знаете – когато лепите такива прозрачни фарове с обикновен цимент от изпаренията му лещите от прозрачни стават млечно бели. Хората даже правят специални цименти, за да се избегне това, но този път успях и без него. Но да си отбележа да си купя такъв цимент…

След това реших да се заема с фотоецваните части. И тук – проблем! Добре де – „проблем“. Оказа се, че номерата на частите в книжката с инструкциите е объркана и не отговаря на номерацията на самата платка. Или аз съм прекалено глупав и нещо не можах да ги съпоставя…

От друга страна – дори и аз не съм чак толкова глупав, така че спокойно можете да се ориентирате по размерите и формата на частите коя къде трябва да залепите.

Залепих двете части (според книжката) W11 към корпуса и продължих с двата странични борда W6 и W2. Като изключим неудобството от работата с цианокрилно лепило – никакви проблеми. Двата борда, обаче, ги оставих незалепени към корпуса, защото е добре първо всички части да се боядисат. Все пак остава открит въпросът защо беше необходимо да се лепят толкова много малки фотоецвани части към двете големи фотоецвани части, ама да не задълбавам…

Продължих и с всички останали малки части, които се залепят към корпуса, като отново оставих картечниците – и те първо трябва да се боядисат и едва след това могат да бъдат залепени към корпуса. Пропуснах е двата калобрана A24 – те трябва да се боядисат отделно и да се залепят едва след като всичко е боядисано и веригите са монтирани, иначе веригите ще се сложат изключително трудно.

Та така – след около час и 40 минути работа стигнах до тук:

Кога ще продължа – не е ясно. Може да се наложи да е чак следващия месец (т.е. събота и неделя), че вече трябва да играе аерографът…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Накратко – днес Катя (най-малката дъщеря) навърши 11 години, правих бургери, едно, друго, пих малко повечко бири, отколкото е здравословно при сглобяването на модели, та за това няма да има напредък.

Но!

Все пак малко обяснение

Ако си спомняте сглобяването на стъпка 8 може би сте се зачудили защо не залепих веригите?

Ами не ги залепих, защото са винилови. Ако не знаете какво е това – вериги, изработени от винил (нещо като гума), които са ама почти най-лошия избор на такива части – стоят доста неестествено и, изобщо… абе по-добре недейте!

Та за този модел съм избрал да ги заменя с aftermarket метални вериги за модела, а именно – Friulmodel ATL-01 ОМШ вериги.

И ако се замислите – как най-добре можете да моделирате (в мащаб 1:35) метални вериги за танк? Ами с метални вериги в мащаб 1:35 за този танк – каква изненада!

Friulmodel са един от световно известните производители на такива афтърмаркет вериги за модели, така че мисля съм заложил на правилните…

Предимства: изглеждат като истинските вериги! Все пак са направени от метал!

Недостатъци: отнемат време за сглобяването!

Та така – да видим как ще се справя със сглобяването на това:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Та днес – отново – след като семейството вечеря и Елена и Надя си разделиха един портокал – в 20:40 започнах да подреждам кухненската маса без да бързам особено и към 20:50 седнах да сглобявам.

Продължавам със стъпките по ред:

Лесна и приятна за сглобяване част, с малка изненада. Но за нея по-долу…

Тук малко се изненадах – „капаците“ на перископите са означени като части T2 та до T7. А защо се изненадах – ами по принцип частите от платка T са прозрачни и имитират стъкло – т.е. карат ме да залепя стъклени „капаци“ върху стъклените перископи. Нещо не ми се вярваше – реших, че е правописна грешка и потърсих подходящите части по другите платки, но не – наистина са прозрачни! Залепянето, обаче, макар и времеемко, се оказа доста лесно.

Реших да пробвам как се напасва частта, сглобена в стъпка 9, към корпуса и… Тук се усетих, че съм пропуснал да залепя част E36 от тази стъпка. Голяма работа – намерих платка E и… Абе оказа се, че тази частичка е направо миниатюрна. Както и да е – отрязах я внимателно, капнах 2 капчици цимент, взех я внимателно с пинсети и… изхвърча някъде. Търсих я, търсих я и точно се отказах – ха – ето я на масата. Развеселен капнах две нови капчици цимент, взех я още по-внимателно с пинсетите и… Изхвърча отново. Търсих, търсих… Дойде Преслав да пие вода и го впрегнах и него, дойде и Надя – и тя се включи, но – уви! Първата жертва на Килименото Чудовище за този модел. Надявам се – и последната…

Сглобяването на горния капак на отделението за пехотинци също не представлява някаква трудност, освен че дупчиците на частите A5 са невъзможни да се напаснат с пъпчиците на части A7, та за това се наложи да си поиграя малко с ножа, но пък сега влязоха перфектно!

Ще използвам част E34, но реших да я залепя едва след грундирането и боядисването, че да ми е по-лесно.

Тук се сблъсках с доста омразна конфигурация на люка, и най-вече на малоумните частички B5. Оказа се, че проблемът е другаде – в частта E14. Трябва да се изреже доста малоумно от платката и с клещите почти успях да я разполовя… За щастие – не непоправимо – и с малко цимент и чакане да стегне всичко си дойде на място. А самите части B5 се оказаха изненадващо лесни.

Към част E3, която даже е по-малка от E36 подходих с повишено внимание, но се оказа, че се залепи от първия път. Останалите части са доста големи, няма чудене как да се залепят, напасват се чудесно и нямах никакви проблеми.

Не съм залепил части W4 – фотоецвана част – защото искам първо да боядисам пластмасата отдолу, и част E10, защото още не съм решил дали да я използвам или да се хвърля на доста реалистична афтърмаркет антена…

Та така – след около час и 15 минути работа стигнах до тук:

Моделът все още продължава да е полу-сглобен – държи се на малко тиксо и просто напасване на частите една с друга, но май-май в събота започна с аерографа!

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Бях се настроил психически да сглобявам снощи, обаче с Надя бяхме взели едни пилешки пържоли за Doro Wat и седнах да го готвя снощи. И като започнах към 19:00 та откарах чак до полунощ… Ма поне се получи вкусно де

Та днес след като семейството вечеря и Елена и Надя си разделиха един портокал – в 21:00 започнах да подреждам кухненската маса. Надявам се скоро да престана да подреждам кухненската маса, но за това – скоро!

Та – продължавам със стъпките по ред:

Принципно не обичам особено много подвижните части на моделите, особено разните му там люкове – обикновено „пантичките“ са едни толкова миниатюрни части, че е почти невъзможно да ги напаснеш правилно към корпуса без да омажеш всичко с лепило и директно си ги залепям в затворено положение. Не и този път, обаче! Сглобяването им в подвижно състояние беше елементарно!

Следващата стъпка 8 също не представлява някакъв проблем – както вече казах – залепването на люковете в работещо състояние се оказа елементарно. И все пак – мисля да ги залепя в затворено състояние – този модел е без интериор, та не виждам особено голям смисъл да може да се отварят. Но това ще го реша на по-късен етап.

Та така – след около 40 минути работа стигнах до тук:

Моделът продължава да е полу-сглобен – държи се на малко тиксо и просто напасване на частите една с друга – ще остане така, докато го грундирам и боядисам.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Последно сглобявах този модел (а и модели изобщо) в края на октомври миналата година. От тогава, та чак до днес, бях прекалено зает в работата, прекалено уморен, прекалено мързелив… Абе прекалено. Но днес реших да се взема в ръце.

Прибрах се от работа, починах си малко, към 19:30 сложих да се варят едни талятели, Елена се прибра към 20:00, вечеряхме, раздигнахме масата и Надя нареди новата съдомиялна и към 20:50 ми остана малко време за мен. Точно колкото да посглобявам малко преди лягане.

Е – подкарах го по ред на стъпките от където бях оставил модела:

Тук ми беше останала само част W1 – фотоецван „амортисьор“ за вратата на отделението за пехотинци. Очаквах да е по-трудно, но ми се получи учудващо лесно и бързо – едно сравнително лесно огъване (разбира се – първия път я огънах в грешната посока), 2 капки секундно лепило и… Готово!

Стъпка 6 – горната част на корпуса. Малко изрязване и пилене на излишна пластмаса, след това лепене на перископите. Първоначално изглежда трудно, но с малко пилене на всеки от перископите всички си пасват идеално на предназначените за тях места. Части C11, D1 и D2 са стандартни като за MENG – малко отрязване, полиране и си пасват идеално – нищо сложно. Същото се отнася и за двете части A17 – влизат си идеално в предназначените за тях „дупки“.

Така – след около 50 минути работа стигнах до тук:

Моделът е полу-сглобен – държи се на малко тиксо и просто напасване на частите една с друга – ще остане така, докато го грундирам и боядисам.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

От доста време не съм публикувал какво върша на този „фронт“ – сглобяването на модели. То не, че има нещо кой знае какво за публикуване де – хвърлих в коша моделите М1931 Б-4 и נמ“ר, започнах един нов модел на AFV Club – CJ-5 Tolar, завърших го до около половината и го хвърлих в коша… Изобщо нещо не успях да вляза в серия. Или пък влязох – в серия да изхвърлям наполовина построени модели Както и да е де – надявам се, че това вече е зад гърба ми.

Та вчера, след като децата закусиха, с Надя се разположихме на кухненската маса – тя седна да си рисува някакъв пейзаж, а аз извадих най-последно закупения си модел – MENG SS-003 – и започнахме.

Моделът представлява ранна версия на тежкия бронетранспортьор Achzarit на IDF в мащаб 1:35, като историята на истинската машина е достатъчно интересна:

По време на Шестдневната война израелската армия успява да плени почти невредими около 200 танка Т-54 и Т-55 от арабските страни. И понеже явно сърце не им е давало да ги „изхвърлят“ – преоборудвали ги и ги приели на въоръжение като танкове Tiran-4 (Т-54) и Tiran-5 (Т-55). Постепенно с навлизането на танковете Merkava по-старите танкове на IDF били извадени от употреба, част от Tiran-ите били продадени, а друга част – преоборудвани в тежки бронетранспортьори – Achzarit.

Компанията MENG има модела на този БТР – ранната версия, която ще сглобявам сега, и късната такава, който модел включва и интериор, и „отлежава“ някъде в спалнята ни.

Е – подкарах го по ред на номерата (на стъпките):

Тук някъде направих една почивка за една бира (докато сглобявам забравям да пия бирата, нищо, че чашата е до мен на масата) и продължих:

Моделът, както може да се очаква от MENG, е с доста високо качество, независимо, че вече е на 11 години – пуснат е в продажба през далечната 2013 година! Единственото, което ме „подразни“, са веригите – винилови, но все пак това е доста старичък модел. За щастие Friulmodel отново са в бизнеса и едни ATL-001 ще бъдат чудесно aftermarket допълнение към модела.

Интересен „проблем“ имах с 2 от колелата тип A (от стъпка 1) – матрицата, с която е бил изработен моя модел е била дефектна или нещо от сорта, но на тези 2 колела еластичните втулки (polycaps) не влизаха в гнездото на част B6 и трябваше да ги срежа наполовина. А с останалите 2 колела нямах такъв проблем! Както и да е – „бял кахър“…

Според мен това е доста подходящ модел за начинаещи – има само 14 стъпки, като за един ден успях да направя цели 5 от тях – доста нетипично за мен. До колкото успях да хвърля едно око на останалите стъпки – не са с нищо по-трудни от тези…

Та така – след около 3 часа работа стигнах до тук:

За момента моделът е полу-сглобен – може би виждате част от тиксото, с което съм залепил задната стена към корпуса. Всъщност вътрешната стена, задната стена и калобраните не са залепени – само са фиксирани с тиксо, за да мога да ги грундирам и боядисам в основния цвят, да ги разглобя, да оцветя някои детайли и вече да ги залепя перманентно. Но кога ще стане това – ще видим…