От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Въпреки, че включва само една платка, този модел има най-голямото количество и най-голямото разнообразие от форми от тях, поне от моделите, които съм сглобявал. За щастие днешните стъпки са сравнително лесни откъм работа с фотоецваните части – сравнително прости са като форма, а и не се налага огъването им.

Проблем за мен е изрязването им от плаката – използването на подложка за рязане не е най-добрия вариант за това, защото е сравнително мека и се огъва при натиска на ножа, което може да доведе до неприятен сред, нуждаещ се от пилене/шкурене. По-подходящи за целта биха били парче стъкло или твърд плексиглас, метална плоча или нещо подобно, но… Човек работи с каквото има под ръка.

Или поне си мислех, че нещата ще са прости – уви – реалността ме блъсна като товарен влак. На всичкото отгоре направих и грешка при сглобяването на първата степенка – залепих фотоецваната част от грешната страна, а това вече не може да се поправи. Здраве да е. Поне виждате сглобяването в реално време – в повечето случаи няма шанс за втори дубъл.

А като коментар за документацията на модела – май по-добре и лесно щеше да бъде стъпки 4 и 6 да се изпълняват в обратен ред.

Подробностите можете да видите във видеото:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Интересното в днешните стъпки бяха най-вече техническите гафове, които допуснах в снимането – първо забравих да включа микрофона-брошка и се ядосах по средата на снимането само за да установя накрая, че изобщо съм забравил да включа записа на аудиорекордера. Така че ще трябва да се задоволите с аудиото от основната камера.

И, разбира се – „производствената авария“ – търсенето на първия детайл D22.

За останалото – вижте видеото:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Описанието на модела от фирмата-производител, поне според мен, е малко неточно – комплексът има ГРАУ индекс 2К6 (Луна) и се състои от пускова установка 2П16, която е създадена на базата на модифицирано шаси от плаващ танк ПТ-76, и ракета 3Р9 (с далекобойност между 12 и 44.7 km) или 3Р10 (с далекобойност между 10 и 32.2 km), съответно с бойни глави 3Н15 (осколочно-фугасна, 358 kg тротилов еквивалент) и 3Н14 (ядрена, тактическа, с мощност 3, 10 или 20 kt тротилов еквивалент – настройва се преди изстрелване на ракетата). И двете ракети са твърдогоривни, едностепенни, стабилизирани по време на полет чрез въртене около оста си (както куршумите на нарезните оръжия) и имат вероятно кръгово отклонение между 1.2 и 2 km – доста неточни по съвременните стандарти, но все пак трябва да отчетем, че комплексът е бил разработен преди 1960 (когато постъпва на въоръжение в СССР).

Обозначението на този комплекс в НАТО е, общо казано, FROG – идва от Free Rocket Over Ground. Комплексите с ракета 3Р9 и конвенционална бойна глава 3Н15 се обозначават като FROG-3, а тези с ракета 3Р10 и ядрена бойна глава 3Н14 – като FROG-5.

Интересен исторически факт е, че по време на Кубинската криза през 1962 година в Куба имало разположени 6 пускови установки 2П16, 24 ракети 3Р9 и 12 ракети 3Р10 (настроени на 3 kt тротилов еквивалент).

Тази ракетна система (както и значително по-успешният ѝ наследник 2К52 Луна-М) са били на въоръжение и в армията на НРБ. Експонат може да се види в Музея за въоръжение и техника, намиращ се на територията на Военно формирование 24 480 в Ловеч.

Снимките са предоставени от Ангел Йовчев и са направени от Ангел Йовчев, Ангел Димитров и Калин Меродийски. Използвани са с разрешение от Ангел Йовчев

И така – след тази неточна историческа тактико-техническа справка – да строим модела!

Закупих го от магазин Хобиленд, където към момента все още има налични 2 броя. Производство е на фирмата Trumpeter и, поне до момента, нямам много оплаквания към качеството. Единствено ми се струва, че долната вана на корпуса е леко усукана надлъжно, но това предстои да го установя със сигурност в по-късните етапи на сглобяване.

Моделът идва с вериги, които са съставени от индивидуални части и те трябва да се залепят една за друга и да се оформят подходящо около ходовата част. До сега не съм сглобявал този тип вериги, та ще видим какво ще излезе.

Във видеото по-долу можете да проследите „в реално време“ сглобяването на стъпка 1 и първата половина от стъпка 2 (за удобство означена като 2a). Втората половина от стъпка 2 я оставям за по-късен етап, защото изисква характерно боядисване на опорните колела в два цвята, което няма как да бъде направено ако те се монтират (разбирайте залепят) към модела на този етап. Видеото е дълго и отегчително, но това са „рисковете на живото предаване“.

Ако някой се интересува – тук можете да видите пълните инструкции за сглобяване на модела. Аз лично ги сканирах и качих в този сайт (моделът е достатъчно рядък, та аз бях първия в световен мащаб, който опря до това, а иначе е полезно за придобиване на представа за модела), така че, предполагам, не нарушавам ничии авторски права. Надявам се, че Trumpeter няма да имат нищо против, но така или иначе без да си закупите модела те са достатъчно безполезни…