От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес продължавам със сглобяването на модела M198.

Предния път сглобих стъпки 2, 3, 4 и 5, така че днес – логично – продължавам с 6 и 7:

Стъпка 6 е сравнително ясна и лесна за изпълнение, така че няма да се спирам подробно на нея. Е – налага се малко почистване на остатъци от отливането на някои елементи – най-вече B42 и B22, но не е нещо чак толкова фрапантно.

Не съвсем така стои въпросът със стъпка 7, обаче.

Да започнем с част B33 – ако изгледате клипчето ще видите, че отворите не съвпадат с „пъпките“, за които са предназначени, и няма как да я сглобите без да ги разширите.

Но основната „забава“ всъщност идва при сглобяването на детайла, образуван от части A43 и A28 към сглобеното до тук – просто е физически невъзможно – просто изгледайте последните 4-5 минути от клипчето. За това и спрях до тук днес – да го обмисля…

Та така – след около 35 минути работа резултатът е:

И, очаквано – сглобяването на стъпките в реално време:

Стигам до заключението, че май не беше най-добрата идея да следвам толкова буквално стъпките в упътването – както може би сте видели – стигнах до сериозен проблем в сглобяването… Ето защо си закупих още един брой от този модел и най-вероятно ще започна от начало, пък този ще използвам за „резервни“ части ако нещо се обърка отново.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес продължавам със сглобяването на модела M198.

Предния път сглобих само стъпка 1, така че днес продължавам със стъпки 2, 3, 4 и 5:

Но – най-напред трябваше да се върна малко назад и да „досглобя“ стъпка 1 – част B16. Ако гледате упътването – няма да ви стане ясно как точно трябва да се сглоби, за това подходих малко креативно и я залепих както ми се стори логично на мен.

Останалите части са достатъчно добре описани, та не смятам да им отделям допълнително внимание – просто изгледайте клипчето.

Та така – след около 55 минути работа резултатът е:

И, както може би очаквате – сглобяването на стъпките в реално време:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

M198 е 155 mm средна буксируема гаубица, разработена между 1968 и 1977 и произвеждана между 1978 и 1992 от US Rock Island Arsenal. В момента е снета от въоръжение в САЩ, като е заменена от доста по-новата M777, но продължава да бъде използвана от въоръжените сили на Бахрейн, Ирак, Ливан, Мароко, Саудитска арабия, Пакистан и други държави.

Моделът 02306 е производство на компанията Trumpeter и се състои от общо 4 платки, при това сравнително малки по размер – 1x A, 1xB и 2x C, плюс още 2 големи пластмасови части, малка платка фотоецвани части, 4 броя гуми, въже и декали – сравнително малък и, поне на пръв поглед – лесен за сглобяване модел.

Типично за Trumpeter и тук нямаме предоставени 2 схеми за оцветяване – камуфлажна и зелена – но без никаква допълнителна информация към коя бойна част принадлежат.

Е – да започвам сглобяването на стъпка 1:

Самата стъпка е доволно простичка за изпълнение, но – както се оказа – с една малка подробност.

Затворът на гаубицата – части B13 и B12 е ясно как трябва да се залепи към цевта. Останалите части, обаче, се „въртят“ около нея (можете да видите във видеото за какво става дума) и, поне за мен, не става ясно как трябва да се позиционират спрямо затвора. За това взех соломоновското решение да не ги залепям към цевта и силно ви съветвам да не го правите, поне не и на този етап.

Сглобяването на част B16 към B9 също не е показано добре в инструкцията – залепих я поне както на мен ми се стори логично. И да си призная – тази част B16 я бях забравил при сглобяването на тази стъпка, така че как точно я залепих ще можете да видите в следващото клипче

Накратко – това е. След около 30 минути работа резултатът е:

И, както повелява традицията – сглобяването на стъпката в реално време:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Защо превъртам лентата на живота си назад, бихте се позачудили вие – и с право! Ами налага се, защото изпълнението на тази стъпка всъщност беше на 2 май 2025

Сглобих, заснех, донесох клипчетата у дома, седнах да сглобявам видеото и… Нещо ме домързя. И след това животът ме понесе: снимах (и сглобявах клипчета) от балетния концерт на Елена и Катерина, организирах ултрамаратона Тракия Ултра в Родопите, работих и… Едва днес им дойде времето на този пост и клипчето към него.

Но да се върнем обратно на модела. Трябваше да продължа със стъпка 11:

А „трябваше“, защото нямаше да съм аз, ако не бях забравил нещо – в случая прилично огромните части A39 Обикновено забравям някакви мънички частички, но явно имам развитие в тази област.

Както и да е де – залепих ги, с малък инцидент – можете да видите как едната част се отлепя във видеото.

Продължих със стъпка 13:

Самата стъпка лесна, без никакви технически предизвикателства. Но пък е от тези, монотонните – сглобяването на 8 джанти е лесно само по себе си, просто отнема много време в повтарянето на едни и същи действия многократно.

Накратко – това е. След около 40 минути минути работа резултатът е:

И, както повелява традицията – сглобяването на стъпките в реално време:

Реших да разнообразя малко клипчетата, които правя – направих промени в началото и смятам в обозримо бъдеще клипчетата ми да изглеждат така. Ще се радвам да споделите какво мислите за новия формат в коментар.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

И отново се сблъсквам с един парадокс Уж в работилницата всичко трябваше да ми е лесно – сядаш, снимаш и сглобяваш… „Да, ама не!“ както казваше Петко Бочаров – то тази работа се оказа не-чак-толкова-лесна. С увеличаването на броя на камерите – вече 4 – линейно се увеличи и времето за настройка на всяка една от тях. Докато разположа четирите камери (за щастие – този път не ми се наложи да ги местя и да променям височината на стативите), докато им закача SSD-тата, докато ги форматирам, докато наглася експонацията на всяка, докато снимам цветната карта с всяка… Отиват си 40 минути. First world problems, както казват умните хора

Та да се върнем обратно на модела. Бях решил поне да започна стъпка 11:

Стъпката не е нещо особено като трудност – единствено напасването на частите към шасито може да е малък проблем, и то, най-вече – защото „дупките“ в шасито са прекалено малки за „израстъците“ по частите, които трябва да влязат в тях – нищо, което повечко цимент (разбирайте разтворител за пластмасата) не може да реши.

Разбира се – нямаше да съм аз, ако не бях забравил нещо – в случая прилично огромните части A39 Не мисля, че е фатално, обаче – ще ги добавя в следващата сесия…

И понеже имах още достатъчно време – продължих със стъпка 12:

Тук – никакви проблеми, даже се изненадах колко приятно и лесно се сгъват фотоецваните части W7 и W8. Е – получи се малка производствена авария, когато единият стабилизатор се разлепи, но – бял кахър. Залепих го обратно.

Но пък съм горд със себе си, че този път поне не забравих капачката на резервоара

Това е – след около час и 30 минути минути работа прогресът е:

Прилича малко на AT-AT

И, както обикновено – сглобяването на стъпките в реално време:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Онзи ден я бях оставил, все едно, че е паднала бомба в нея То не, че сега я оставих много по-добре де, ама…

Та отне ми общо час и 20 минути да си донаредя камерите и останалите неща и… И пак имам да преподреждам. Но това е отделна тема.

Да се върнем обратно на модела. Бях решил поне да започна стъпка 10:

Първоначално не изглежда много работа, и действително се оказа, че е така. Не и нещо особено сложно за изпълнение – единствено напасването на частите E32 и E27 една към друга малко ме затрудни. Всички останали части си „лягаха“ една в друга без проблеми, даже бях приятно изненадан как, за разлика от друг път, въздушният филтър сам си зае правилната позиция. Даже ако изгледате клипчето към края ще видите, че бях забравил въпросния въздушен филтър и радиатора незалепени към шасито и те доста дълго време си стояха там без да паднат

Това е – след около 45 минути работа прогресът е:

Не съм доволен как се получи клипчето, ама все пак ако желаете – можете да видите сглобяването в реално време:

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

По пътя, обаче, настроението ми се подобри. Знаех, че ще имам доста работа по реденето на камерите и прочие, но някак си с радост очаквах да прекарам това време сам със себе си… Отне ми около 45 минути да подредя всичко, включително и 2 минути да осъзная, че оптичните ми HDMI кабели са еднопосочни и краят с надпис Source трябва да е включен в камерата, иначе на монитора няма образ

Бях решил да завърша стъпка 8:

Принципно при други подобни модели, които съм сглобявал и при които има такива кормилни „щанги“ (като D1 и D3 на картинката по-горе) нещата никога не завършват добре – колелата все са криви. Е – този път у доволствие установих, че MENG са се справили отлично и точно тази стъпка беше учудващо лесна. С изключение на част C28. То не, че самото сглобяване е нещо трудно, даже напротив – елементарно е. След като намерите част C28, обаче

Сигурно 3 минути гледах платка C, мигах, броях частите – няма и няма част 28. Накрая се сетих да проверя останалите платки в кутията и, разбира се, оказа се, че C28 си е своя отделна малка платчица, поставена в опаковката на платка E – естествено – най-долната в кутията

И понеже се справих доста бързо – преминах към стъпка 9:

Тук срещнах 3 проблема. Но да карам по ред…

Първо – част C53. Тук от MENG са се поизложили – уж може да се залепи само по един начин, но водещият жлеб е доста… лабав, та частта може да се върти в доста голям диапазон. Залепих я на око…

Второ – части A54. Тези не знам как ги сглобих. Е – то е ясно как трябва да се сглобят, в упътването даже е обърнато особено внимание, обаче… Трябва да се „подпъхнат“ под една друга част, което е тегав и насилствен процес. А така като гледам – въпросната част спокойно можеше да бъде залепена след като се поставят частите A54…

И последно по ред, но първо по значение – залепването на част D32 към сглобената до момента конструкция. Трудна работа – явно при сглобяването до сега съм допуснал малко отклонение в успоредността на двете големи части – разбирайте нещо от сорта на 0.05-0.1 mm, обаче… Част D32 много трудно се постави върху останалите. Абе изгледайте видеото и ще разберете. Не съм доволен от себе си как се получи, но това е положението.

Та така – след около 45 минути работа прогресът е:

Прибрах се вкъщи, седнах да сглобявам видеото и… Отново греда

Вкарвам клипчетата от трите камери в DaVinci Resolve, давам Create Multicam Clip, избирам да ги синхронизира по timecode и… Получавам 20 часов клип. Ъъъъъ?! Оказа се, че таймкодовете на две от камерите (и на звука) са според time of day, ама на камера B е бил free run – т.е. почнал е от 00:00:00… Е – за късмет точно преди да започне използваемата част на записите бях плясналб с ръце, та успях да синхронизирам камери A и B по звук, а след това, благодарение на брилянтните ми математически способности успях да изчисля отместването, което трябва да приложа към таймкода на камера B

Та в реално време сглобяването изглеждаше така:

Днес (събота, когато ще публикувам това) няма да сглобявам – ще чистим в студиото, ще сглобяваме рафтове и такива неща

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Надя и девойките отидоха на гости на бабите, а ние с Преслав (защото той е на курсове днес) си останахме в София.

Та към обяд се вдигнахме и отидохме до студиото – аз да сглобявам, а той – уж да решава задачи. Уж, защото „по случайност“ си забрави у дома помагалата, та докато аз сглобявах той гледа мачове или там някакви футболни предавания. Поне ми помогна да пренесем последния останал модел вкъщи – Topol-M.

Бях решил да завърша стъпки 6 и 7:

Тук – нищо особено като трудност. Единствено е малко мъка да се нагласят двете карданчета D66 и D68 към прилежащите им трансмисии, но не болка за умиране.

Преминах към стъпка 7:

Първата по-завъртяна стъпка. Едно, че е монотонна – тези 8 спирачни барабана са доста повтарящи се, но се преживява. Проблемът е, че инструкциите не са съвсем ясни в какво положение една спрямо друга трябва да се залепят частите A18 и A10 (и съответните им A19 и A11, A29 и A3, A28 и A4) и карах малко на око. Разбира се – чак на третия заден барабан установих кое е логичното положение, та трябваше да преправям първите 2, които вече бях залепил, ама… Абе вижте във видеото. Приятно бях изненадан колко лесно се сглобиха подвижните 4 предни барабана, обаче. И понеже имам неприятното усещане, че съм оплескал и тях – поне ще мога лесно да ги разглобя, поправя и сглобя обратно…

Така – след около час и 30 минути работа прогресът е:

А в реално време сглобяването изглеждаше така:

И пак кеф – оставих камерите както са си – само си почистих работния плот. Във вторник, когато смятам да продължа, само ще трябва да наглася експонацията камерите и ще сядам да работя

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

След работа минах през работилницата (която, между другото, е доста близко до офиса ми) с идеята да продължа работата по модела.

Е – първоначално трябваше да „поразчистя“ терена – предната вечер играхме Vecna: Eve of Ruin и понеже стана късно – оставихме нещата както си бяха. Та първо трябваше да поподредя малко столове, маси, да наглася камерите и осветлението и то си отидоха 45 минути… Не, че се оплаквам де!

Та да преминем към модела. Разбира се, нямаше да съм аз, ако предния път не бях забравил да залепя части C22 и C23

Залепих ги де, и преминах към стъпка 5 с нагласата, че този път ще внимавам в картинката (на упътването) и няма да забравя някоя част.

Самата стъпка е доста праволинейна – инструкциите са ясни, напасването на частите една към друга и към вече сглобения модел – безпроблемни, та няма на какво особено да обърна внимание. За повече подробности – вижте видеото

Разбира се – не мина и без „инциденти“ – на два пъти колегите от Аржентина и Бразилия ме прекъсваха, но какво да се прави – тези модели струват пари…

Та така – след около 45 минути работа имам някакъв прогрес:

А в реално време – е – почти де – сглобяването изглеждаше така:

Оставих работилницата както си е – само почистих масата. Планирам да продължа утре и се надявам подготовката да е само включването на осветлението и камерите…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

От две-три сесии (на сглобяването на NASAMS-а) се каня да завърша окончателно стъпка 3, защото, както може би вече се досещате, бях заправил да залепя малко части. А именно – двете части C3.

Ей – колко е лесно така! Инструментите вчера ги бях оставил на масата, осветлението си беше нагласено, та просто взех кутията, в която държа „напредъка“ по модела, взех кутията с оставащите части от рафта и седнах. Извадих двете платки C, отрязах частта C3 от всяка от тях, две пилвания с пилата, две четки лепило и… Иван и Мартин се обадиха, че са долу със столовете и друго оборудване и да сляза да им помогна да да ги качим.

Та така – след около 5 минути работа стигнах до тук:

Всъщност снимането и прибирането ми отне повече време от самото сглобяване…