От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Децата отидоха на рисуване, Надя простря прането, пуснах си в YouTube 10 часа викингска музика, прибрах клавиатурата да не ми пречи и запретнах ръкави.

Първо реших да се върна малко назад към стъпка 9, която не знам защо бях пропускал до сега.

Достатъчно проста стъпка, но все пак отново с 2 особености. Първата си е изцяло мой проблем – явно съм допуснал грешка в някоя предишна стъпка, та малко трудно ще залепя комбинациите от частите D22+J13 към шасито. Но за това съм си виновен сам, ще се оправя някак.

Втората се казва просто част D4. Това маркуч ли е, тръба ли е, но го пробвах без лепило как ще се сглоби и… Ами трудно ще е. След като боядисам частите и пристъпя към сглобяването – обезателно ще направя видео, че да ми се смеете и вие.

Стъпката не е нещо особено. Разбира се, имаше малко драма с напасването на вратите към пантичките и изобщо към кабината, но не е нещо особено. Оставих сглобяването на страничните огледала, защото част WJ20 трябва да се боядиса в черно, както и частите WJ33, за които не успях да разбера къде точно се лепят, но това май няма как да стане без да залепя цялата кабина.

Разбира се – оставих всички прозрачни части (означени с GPx) за след боядисването.

И така – визуално прогресът след общо около 1 час и 15 минути работа:

Ако погледнете внимателно снимката ще можете да видите един частичен мой пръстов отпечатък от палец върху вратата – случват се и такива неща – циментът, който нанасях от вътрешната страна „протекъл“, и аз, без да видя, натиснах с палец. Оставям го да „стегне“ и ще се опитам да го изшкуря с 2500 гъбичката отзад (това кафявото нещо).

По-късно днес може да „завърша“ стъпка 13 със залепянето на частите WJ27 и WJ28 (носачите на огледалата) и да започна с боядисването…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес се бях „засилил“ да работя доста по модела, но… винаги изниква едно „но“!

Първо към 10:00 съпругата ми реши, че все пак ще ходим да „пием кафе“ – така наричаме съботно-сутрешното си посещение на магазин 100 Beers, което вече сме превърнали почти в традиция. Пихме по 1-2 бири (тя – една, аз – две), минахме през Butcher, още един-два магазина и се прибрахме към 13:00. Ахах да отворя кутията, и… То стана време да водя Преслав на рожден ден. Заведох го, върнах се и докато се чудех да започвам ли и то стана време да ходя да го вземам. Отидох, докато чакаме тортата, там снимки на всички с рожденика и тортата и… се прибрахме малко преди 20:00. Надя и децата вечеряха, Надя отиде да си ляга, че беше доста уморена, оставиха ме сам в кухнята и най-накрая отворих кутията!

На 7 март завърших първата част от стъпка 10, за това логично днес продължих с втората част.

Достатъчно проста стъпка, но все пак с 2 особености. Първата е очевидна – има доста лепене на декали (т.е. лепенки), което принципно не е проблем, но може да се направи едва след като детайлите са финално оцветени.

Втората е, че част C6 се лепи към части D19 и D20 по малко странен начин, който не се вижда на картинката в упътването. Ако тръгнете да лепите първо тези части ще видите съвсем логичен начин да ги залепите, но той не е правилния – после няма да можете да сложите клавиатурата C8 и да залепите целия детайл към J5. За това бих ви препоръчал първо да залепите C8 към D19 и D20, цялата тази конструкция към J5 и едва след това да лепите C6. Всичко ще си дойде на мястото. И понеже все още не ми се спеше (че то и в момента все още не ми се спи) – реших да продължа със стъпка 11.

Стъпката е технически лесна и приятна, единствено мога да ви посъветвам при сглобяването на седалките да лепите облегалката WJ40 последна – получава се най-лесно.

И така – визуално прогресът след общо около 1 час работа:

Повечето части на снимката са само dry-fitted – т.е. не са залепени. Заради боядисването на части от седалките в цвят каки и лепенето на декали по детайл <<J>> от втората част на стъпка 10 те не са залепени, а задната стена на кабината J11 не е залепена, за да може да се залепят по-лесно седалките след като се боядисат.

Утре от 11:00 децата са на урок по рисуване, та ще видя как ще ги уплътня тези 2 часа…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Случвало ли ви се е да сте толкова уморени от работа, че да не искате да виждате нищо, свързано с нея? Е – на мен ми се случва. Днес отидох в офиса преди 8:00, работих, имах „само“ 4 срещи, прибрах се вкъщи към 16:00, работих до около 19:00, имах още една среща и вече ми дойде малко в повече – прибрах големия монитор и гледах в една точка около 2 часа. За това и „стъпка 10“ е в по-ниско качество от обикновено:

Стъпката е технически лесна и приятна, НО – въпреки че не е отбелязано (или може би – грешно отбелязано като опционални дупки в J3/J4) – за да можете да сглобите части WJ35 и WJ50 към част J10 ще се наложи да пробиете две дупки в част J10 с диаметър 1 mm. Останалата част от сглобяването на първата част (над чертата) на стъпка 10 е елементарна. Само внимавайте релсите WJ10 да пасват правилно върху шасито!

И така – визуално прогресът след общо около 30 минути работа:

Утре вече май ще боядисвам – т.е. ще нанасям грунд. Или може би не…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Стъпка 8a (тоест първата част):

Стъпката е технически лесна и приятна, що се отнася до напасването на частите една към друга. Предизвикателството тук беше да синхронизирам двете камери, с които снимах. Всъщност „предизвикателство“ е доста силна дума – камерите са еднакви, всяка от тях снима с timecode – просто трябваше да дам десен бутон на мишката, „синхронизиране“ и иии…. това беше. Колко лесно и удобно е да имаш две еднакви камери

И така – визуално прогресът след общо около 35 минути работа:

Утре вече май ще боядисвам – т.е. ще нанасям грунд…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Стъпка 7a (тоест първата част):

Стъпката е технически лесна и приятна, що се отнася до напасването на частите една към друга. Предизвикателството тук беше да избера как да избера да сглобявам различните светлини на шасито (отбелязани с Option в упътването) – като една цяла прозрачна GP част (примерно GP7), или като комбинация от пластмасова и прозрачна част (аналогичната опция на GP7 е J20 + GP12). В крайна сметка реших да ги сглобявам като комбинация от пластмаса + прозрачна част.

Това ми позволява да не залепям прозрачните части сега, а едва след като боядисам модела, за да не се налага да ги маскирам с тиксо или гел. Да видим дали съм взел правилното решение.

Не съм залепил и частта F2 – веднъж залепена ще направи невъзможно доброто боядисване на всичките малки части под нея.

И така – визуално прогресът след общо около 60 минути работа:

В началото на следващата седмица май няма да имам време за модела – отново ще съм до късно на работа, но пък поне в петък сме почивка, та се надявам да напредна повечко тогава…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Стъпка 19:

Първата (горната) част на стъпката е аналогична на втората част на стъпка 18 – огледално копие. Отново никакви трудности и удивително лесно напасване на части C4 и C7. Втората (долната) част беше малко по-голямо предизвикателство, и то благодарение на фотоецваните части PE-A3 и PE-A6. Проблемът тук беше, че трябва да се огънат на няколко места, но сгъвките не са 90°, ами… Ами по усет. Огъвате, пробвате – не става, огъвате малко повече (или по-малко), пробвате и така, докато достигнете до правилната форма. Е – след около 59 минути и 30 секунди се получи това:

Стъпка 20 на този етап е елементарна – за около 30 секунди закачате блока с ракетите (или ракетата, ако е ATACMS, но за това – друг път) за двете кукички D52 от стъпка 19 и напасвате към останалите части. НЕ ГИ ЛЕПЕТЕ – блокът с ракетите първо трябва да се боядиса, което няма как да стане, ако залепите!

И така – визуално прогресът след общо около 60 минути работа:

Утре май ще пропусна – в офиса съм до 18:30, докато се прибера, докато приготвя вечерята и то ще стане доста късно. Ама кой знае…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Втората част на стъпка 16 – залепване на част D23. Бърза и лесна, Направих го след като завърших стъпка 17, което всъщност бих ви и препоръчал, ако сглобявате модела.

Стъпката е сравнително проста, но напасването на частите J19 към J15 (и, съответно – на J16 към J14) изисква внимателно пилене на едни дребни улейчета, които съединяват частите една с друга, за да могат да си паснат добре. Присъединяването им към „пода“ също е малко объркващо в началото, но като повъртите частите в ръце 30 секунди всичко си идва на място. След около 40 минути се получи това:

Първата част на стъпка 18 е елементарна – за около 5 секунди напасвате блока с ракетите и готово. НЕ ГО ЛЕПЕТЕ – първо трябва да се боядиса, което няма как да стане, ако е залепен!

Останалата част от стъпката беше лесна, дори – учудващо лесна. Обикновено тънките и дълги части – в случая C3 и C17 се напасват една към друга доста трудно, но тук нямах никакви проблеми.

И така – визуално прогресът след още 20 минути работа (общо един час днес):

Днес май ще поработя още малко по модела. Трябва да сложа едно рагу „Болонезе“ към обяд да се вари 4-5 часа, та през това време може и да ми дойде музата и да извадя камерата и аерографа.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Днес – първата част на стъпка 16. Бърза и лесна, но започнах да работя по модела в 21:00, та реших да се огранича само с нея.

Стъпката е доста лесна и бърза, без особени проблеми в пасването на частите една към друга, но по това време на денонощието – напълно достатъчна.

Оставих частите D36 и D48 цели, без да режа отбелязаните детайли. Не знам още как планирам да завърша модела – дали в походно или в бойно положение (за което ще искате да отрежете детайлите), но винаги мога да ги „скъся“ ако ми се наложи.

Не залепих D23, защото нямаше да мога да събера всичко в кутията на модела, а не ми се занимаваше с правене на място на събраните части в бившия терариум. Защо в бивш терариум, ще попитате – защото се затваря. А защо е важно да се затваря? Който има котки ще ме разбере – до скоро си държах моделите по рафтчета в спалнята, обаче котките ти са прекалено любопитни и, учудващо, не-особено-грациозни при разходките си нощем.

Визуално прогресът след 30 минути работа е това (не, че се вижда много-много де):

Утре май ще продължа по списък със завършването на стъпка 16 и стъпка 17, надявам се. От друга страна съм на работа в офиса до 19:00, докато се прибера сигурно ще стане 20:00, та може и да пропусна…

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Стъпка 15. По-интересно от вчера:

Тази стъпка се оказа по-трудна за изпълнение, но в добрия смисъл на думата – частите си пасват доста добре, самото сглобяване е доста пипкаво – особено двете „панти“ (части D49 + D50) – ако не трябваше да са подвижни щеше да е елементарно, но не това е идеята. Самите части D49, D50, D26 и D27 също са малко странно проектирани, само че не помислих да ги снимам преди да ги сглобя. Но както и да е – относително трудна, но удовлетворяваща стъпка.

Визуално прогресът след 50 минути работа е това:

Утре май ще продължа по списък със стъпка 16.

От тук надолу, освен ако не е указано друго или не е съвсем очевидно – всички съкращения са изписани на кирилица.

Отново днес – стъпка 14. Уви – фиаско:

Проблемът с тази стъпка е изцяло по вина на Trumpeter. „Клетката“ около пусковите тръби (части K1, K2, K9 и K10) е направена от много, ама много тънка пластмаса, като на всичкото отгоре абсолютно всички части са с производствени дефекти. Обаче пластмасата е наистина толкова тънка, че няма как да ги обработвате – това нито се пили, нито се шкури. Още с първия опит успях да счупя едната част – за щастие няма да се вижда, а и успях да я залепя що-годе прилично. А можеше просто да са фотоецвани части и това е.

Нека циментът успее да стегне добре до утре и ще видя – може да се пробвам да оправя най-фрапантните разминавания с Mr. Surfacer 500, ама как ще го изшкуря без да счупя още нещо…

След 45 минути работа успях да създам това:

Утре ще видя с какво ще продължа – може да се пробвам да „оправя“ тази стъпка, а може и да започна нова – ще видим.

P.S. Няма какво да гледам – нямам Mr. Surfacer 500, а и няма наличен в нашите хоби магазини в момента…